Смяташ, че си лоша майка? Не се притеснявай, така си мислят повечето млади майки. И това е добре! Защото това значи, че анализираш поведението си, търсиш грешки в себе си, опитваш се да станеш добра майка и да разбереш кое е правилно и кое не във възпитанието на детето ти. Но най-вероятно често пъти преувеличаваш грешките си. Да видим в кои случаи е така…

Не си следила и детето е паднало от масата за повиване. Няма никакви поражения, но ти все пак страдаш.

Разбира се, лошо е. Но случилото се няма как да се промени, затова няма смисъл да мислиш постоянно за това и да се обвиняваш. Освен това някъде виждала ли си деца без нито една рана или натъртено? Затова се успокой и просто се опитай за в бъдеще да не допускаш да се случи отново. Но не се престаравай. Прекалената загриженост няма да ти е от полза.

Случва се да се скарате с мъжа си пред детето.

Разбира се, че е страхотно, когато родителите на детето са винаги в добро настроение, но в този живот се случват всякакви неща… Ако мама и татко се скарат, детето така или иначе ще го усети, независимо дали ще е свидетел на караницата. В този случай, най-добре се скарайте и се сдобрете пред детето, отколкото да не си говорите и да тръшкате врати.

Когато се карате, трябва да се контролирате – да не се обиждате един друг, да не използвате забранени думи, тъй като детето може да запомни всичко това и да постъпи по същия начин в конфликтна ситуация. Помни, че задължително трябва да се сдобрите пред очите на детето.

Повишаваш тон на детето си.

Истерията при децата може да изкара дори най-уравновесения човек извън кожата му. Затова не е никак странно да си изпуснеш нервите. Не се притеснявай – няма да навредиш на детето си, ако понякога му повишаваш тон. Точно обратното – детето ще разбере, че мама също може да се ядосва. Но ако е много често, анализирай състоянието си, може би зад виковете ти стои някакъв проблем?

Смялата си да останеш по майчинство с детето вкъщи поне докато не навърши 2 години. Но само след няколко месеца си тръгнала на работа и те мъчат угризения.

Не е важно колко време прекарваш с детето си,  а как прекарваш времето си с него. Ако си стоиш вкъщи и се бориш с желанието да тръгнеш на работа, може да станеш по-раздразнителна и понякога да изливаш гнева си върху детето. В крайна сметка, присъствието ти вкъщи не е много полезно. За детето е по-важно родителите му да са щастливи.

Всички хора са много различни един от друг по темперамент и необходимост да са сред хора и да общуват. Раждането на дете не означава, че трябва да промениш изцяло живота си. А и на детето ти не му трябва това. За да си добра майка, не е задължително да си денонощно с детето си.

Струва ти се, че играеш прекалено малко с детето си, защото през деня не ти стига времето, а вечер – силите.

Ти също имаш право да чувстваш умора и да нямаш желание да играеш на игри. Няма нужда да караш себе си на сила. Ако си много уморена и можеш да мислиш само за това как да си легнеш по-бързо да спиш, накарай мъжа ти да си поиграе с детето. Или измисли игра, в която детето да може да играе само, а ти само да го наглеждаш.

Купуваш сладки работи на детето си

Това го правят почти всички, макар че малко хора си го признават. Разбира се, не е най-доброто решение на проблема, тъй като детето в бъдеще ще изисква от теб някакви компромиси в замяна на това, че е изпълнило молбата ти или е било послушно. Но ако не използваш много често този метод, няма да стане кой знае какво.

За да си починеш вечерта, пускаш на детето си анимационни филмчета, макар да си си обещала да не му разрешаваш да стои дълго пред телевизора.

Няма нужда да имаш толкова лошо отношение към телевизора. Той е неотменна част от съвременния свят. Ако двугодишното ти дете стои пред екрана 20-30 минути, няма да стане нищо страшно. Най-важното е да контролираш да гледа само детски програми и това да не се превърне в основно нещо в дневния му режим.